В един студен и мрачен ден през януари
седим на масата във ъгъла и пием –
троица стари, патили рибари,
познали злото и доброто на стихията.
Седим и пием. Спомняме си лятото на детството –
цъфтеше люлякът и ябълките връзваха,
дъждовен облак тежко се наместваше в небето,
мухите хапеха и файтонджиите не бързаха.
А после рукна дъжд и по асфалта, още топъл,
улукът плискаше, прояден от ръждите,
а ние босоноги джапахме през локвите
в пороя мътен на дъждовните води.
Дъждовен облак – залезът на лятото, в което
за пръв път пихме ром и пушихме цигари,
а от хлапета срочно бяхме станали мъже –
това го помним ние, старите рибари.
Седим и пием. Още помним крясъка на чайките
и калните потоци по паважа,
вълните, порива на вятъра, обезумелите ни майки,
които плачеха и тичаха по плажа.
Седим и пием – да забравим лятото, в което
цъфтеше люлякът и ябълките връзваха,
а пък бащите ни излязоха със лодката в морето
и вече никога не се завърнаха.
Троянски 