Обичам виното и шумните компании,
Пътувам рядко и предимно с БДЖ
и всяка вечер свиря на пиано
във клуба на достойните мъже.
Седя и се наливам с джин и бира –
един меланхоличен стар кютюк.
Сърбят ме пръстите да седна и да свиря,
ала кому – та кой ще влезе тук?
Тук не поглеждат скришом зад пердето.
Тук не разреждат виното с вода.
Не те подслушват и не ти надписват сметката.
Тук не държат дискос. Тук не крадат.
Тук няма да те обискират полицаи
и съвестта ти на отчет да заведат.
Тук няма да те наблюдават тайно
и да ти кажат подла дума зад гърба.
Да ти извадят нож, да се озъбят,
да ти приготвят зад гърба въже.
Тук не живеят от лихварство като гъби.
Тук влизат само най-достойните мъже.
Ала не знам дали защото свиря лошо,
или защото барманът е груб,
при нас е пусто чак до късна нощ и
не влиза вече никой в тоя клуб.
Едни навън си построиха комунизъм –
ела да видиш гол Хасан на дередже…
От дълго време никой не е влизал
във клуба на достойните мъже.
А пък зад моя гръб поемат сутрин рано
уж голи истини, ала предимно неглиже:
„Нещастник. Хвали се, че свири на пиано
във клуба на достойните мъже.”
Троянски 